ИЗСМЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; изсмѐя се, -ѐеш се, мин. св. изсмя̀х се, прич. мин. св. деят. изсмя̀л се, -а се, -о се, мн. изсмѐли се, св., непрех. 1. Издавам внезапен и кратък смях. – Скоро да се махаш оттук, бай Ганьо – извиках аз с престорено негодувание и малко остана да се изсмея, като гледах трагикомичната фигура на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 9. Стоян остана срещу нея с отворена уста. Султана побърза да излезе. Останал сам в стаята, той се изсмя с глас. Д. Талев, ЖС, 97–98. И него не бяха го виждали пийнал, та щом почна да заеква, изсмяха се, засмя се и той. И. Петров, НЛ, 100.
2. Изразявам присмех към някого или към нещо; присмивам се. В миг му дойде на ума: жена му е най-после, ней не довери ли се, кому другиму... Хората се разбъркаха, дори да искаш да кажеш болката си някому, току виж – изсмял ти се. Кр. Григоров, Н, 63. Кметът отново заплаши с прибягване до реквизиция. Този път не му се изсмяха, но спокойно и самоуверено му възразиха. П. Спасов, ХлХ, 244. Още довечера трябваше да отиде при кмета и да му съобщи за съмнителното поведение на касиера на кооперацията. Но Джони знаеше, че кметът щеше да се изсмее на подозрението му. Д. Димов, Т, 164.
3. Разг. Ирон. Казвам, изговарям нещо с присмех, с насмешка; изхилвам се. – В селото няма жито. – Ако в Проходец няма, тогава какво да кажем за другите села! – изсмя се язвително младият офицер. Г. Караславов, ОХ II, 504. – Ние като лекарите сме длъжни да пазим професионална тайна. – Чудесно! – изсмя се гръмко Лина. М. Грубешлиева, ПП, 281. – Какво ще правите с мене? – Чуваш ли, Дикси? – изсмя се нисичкият мъж, като се обърна към едрия си приятел. – Момчето иска да знае какво ще правим с него... Ал. Бабек, МЕ, 195. – Не спори – кивна глава загорецът. – Хе, чакай де, кой ти каза, че не спори? – изсмя се дядо Добри. П. Тодоров, И I, 97. – Какво, че не си ли хубава? – Ами, то една хубост... – Не знам, питай Киро, когато останете сами! – изсмя се дръзко Цеца... Г. Райчев, ЗК, 68.